Легенда за Орфей според гръцката митология
Орфей е син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа. Великолепен поет и певец, Орфей си съперничел дори с бог Аполон – покровител на музиката и песните. Невероятният глас на Орфей омайвал всички живи същества. По време на похода на аргонавтите за златното руно музиката на Орфей заглушила опасната песен на сирените и спасила героите.
Орфей често е изобразяван с лира, от чиито струни изтръгвал вълшебни звуци, каращи горските животни да го следват подире му; скалите и планините да се движат; дивите зверове да лягат укротени в краката му.
От гръцките митове е достигнала до нас и историята за безсмъртната любов на Орфей към Евридика. Красивата Евридика, ухапана от отровна змия, умира в деня на тяхната сватба. За да я спаси, Орфей слиза в Подземния свят – царството на Хадес и трогва всички с тъжните си песни. Орфей успява да убеди Господаря на душите да му върне любимата. На път към света на живите влюбеният Орфей не спазва условието да не се обръща назад, за да погледне Евридика. Този епизод е пряко свързан с легендата за смъртта на певеца. Той започнал да пренебрегва женската красота, заради което бил убит от жените вакханки по време на мистерии в чест на бог Дионис.
Науката дава факти за личността на Орфей
Със сигурност се знае, че Орфей е с тракийски произход: изобразяван е в тракийски одежди, целият му живот преминава в земите на траките. В тракийската митология Орфей е бил жрец, магьосник, човек със свръхестествени възможности.
Съвременната наука смята, че героят е вдъхновител на религиозно-философска система – орфизъм, възникнала в Тракия в периода от кр. на II-то хилядолетие до 9 в. пр. Христа. Доктрината на орфизма се разпространява в Древна Гърция и средиземноморския свят. Това е чисто аристократична философия, основана върху Дионисиевите мистерии. Предавала се е чрез устния епос и оформя представата за царя-първородител, за царя, осигуряващ плодородието, за царя-жрец, за съвършения и безсмъртен цар – бог на себе си и първожрец на своя народ.
Светилището на Орфей при с.Татул
Намира се на 15 км. източно от гр. Момчилград, на 50 км. от Перперикон и на 30 км. от град Кърджали.
Комплексът се състои от древно скално езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх заема гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, оформена като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Към двата гроба води тържествено стълбище, запазено, защото също е всечено в скалата. Култови площадки има оформени и по съседните канари. Приема се, че тези съоръжения в скалите са създадени в ранно-желязната епоха – 12 в. пр.Хр.
Съоръжението е функционирало като светилище за отдаване почит на древни тракийски божества. Също така светилището категорично е използвано от древните и като място за наблюдаване изгревите и залезите на обожественото Слънце. И днес в деня на зимното слънцестоене слънчев лъч попада в скален процеп, все още ясно различим. Всеизвестен факт е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ.
Скалното светилище с форма на пресечена пирамида няма аналог по нашите земи. Една от научните хипотези е че става дума за светилище на легендарния Орфей, дори за гробното място на митичния певец. Сигурно е че, подобно на Перперикон, на Татул е налице пълна приемственост между езичество и християнство.
Имайте превид, че при желание за посещение на този обект невинаги има екскурзовод! Ако решите, че такъв би ви бил много полезен може да се свържете с нас на телефоните за предварителни заявки: 0886786709, 0885924859 – Георги Кючуков; 0886508543 – Веселина Кючукова. Ще се радваме да Ви бъдем полезни!