Животът на Перперикон започва преди 8000 години. Това показват находките, открити по време на разкопки на свещения хълм, под ръководството на проф. Николай Овчаров. По-късно, когато хората открили бронза, а след това желязото, те започнали да оформят архитектурата, изсичайки своя храм направо в скалите. Според проф. Овчаров точно тук се е намирал търсеният от десетилетия храм на Дионис, за който римските автори Светоний Транквил и Дион Касий пишат, че е бил посетен от самия Александър Велики и Гай Октавий (бащата на Октавиан Август). Първият разбрал, че ще завладее древния свят, а вторият – че синът му ще стане първият римски император.
Николай Овчаров изказва теория, според която мястото е било също епископският град, където в ранния V век Никита Ремесиански е покръстил бесите, дал им е създадената от него “тракийска азбука“ и богослужение на тракийски език.
Името Перперикон е съкратена форма на по-сложното за произнасяне Хиперперакион, което в превод на български език означава свръхогнен или суперогнен. За местните хора и до днес това място е известно под името Джин тепе – Върхът на духовете.
За да достигне впечатляващата архитектура и мащаби, удивяващи ни и днес, принос имат всички народи, обитавали заветния връх – траки, римляни, византийци, българи. През периода на Средновековието територията на Източните Родопи е гранична зона между Византия и Средновековна България и е включвана ту в пределите на България, ту в пределите на Византия. Причината са войните, които водят двете страни в борбата си за надмощие.
През 14-ти век те започват да привличат, като свои съюзници,запътилите се вече към Балканския полуостров османски турци. Така улесняват идването им тук и това слага край на живота на Перперикон. Според археолозите годината, през която средновековната крепост Перперикон пада под османска власт, вероятно е 1362 г., за да възкръсне отново в наши дни, в резултат на мащабните разкопки, провеждани под ръководството на проф. Николай Овчаров.
Имайте превид, че при желание за посещение на
този обект невинаги има екскурзовод! Ако решите, че такъв би ви бил много полезен може да се свържете с нас на телефоните за предварителни заявки: 0886786709,
0885924859 – Георги Кючуков; 0886508543– Веселина Кючукова. Ще серадваме да Ви бъдем полезни!
При ползване на екскурзовод на място, ползвайте услугите на екскурзовода назначен от историческия музей или изисквайте касов бон или договор за предоставената услуга !
